Луната ти не свети. И се скри.
Из страшните ти нощи от тревога.
В очите ти угаснаха искри
и вече не откриваш хоризонти.
Сърцето ти е пълно със тъга,
а болката по някой ти е кръстът.
Да би могла, да би с любов могла -
като феникс да възкръснеш.
© Васил Борисов Todos los derechos reservados