Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
23 oct 2020, 9:24

Луната в чудо с мен се е видяла 

  Poesía » Del paisaje, Otra
246 1 6

Навързах думи, хей така, нерадо,

да хвана в златна мрежа хоризонта.

Калинка седемточкова ми даде,

червена рокля, за да се наконтя.

 

От сълзи мокър, вятърът притихна,

на слънце се опъна - да изсъхне.

Оплези ми се, за да се усмихна

и мъничко надежда да ми вдъхне.

 

Луната в чудо с мен се е видяла,

гласът ми стана глас на нощна птица,

макар, че, както беше обещала,

постави на челото ми звездица.

 

Щурецът свири тихо и кахърно,

попарени дървета тъжно креят.

Дано насън авлигите се върнат,

веднъж, но от сърце да се засмея.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Деа, Дени, усмихнахте ме! Чудо - чучулато, ме нарича мама, сенсей. Знам ли, Миме - моментно състояние. С триста откачалки в главата, какъв да е света, Смуути?
  • Не знам ти дали ще се засмееш - а дано, но другите със сигурност ще поразсееш
    Приятно шантав свят се е получил.
  • Харесах! Тъгата ти, навярно те сломила, Написа стих за няколко реки. Но думите и чувствата, наравно подредила. Усмивката защо от утрото си скрила?
  • Бе, то само луната да е...
    Хареса ми!
  • Нареждам се до Дени (с плезенето)
  • Ей сега ще ти оплезя и аз , че да се засмееш 🌞😁
Propuestas
: ??:??