Лунен пламък

28 nov 2012, 6:17

Poesía » De amor

508 0 3

Тънкоснага, пъстроока,
тънковежда, устносочна!
Мама шета, тате хока,
аз – мерак отвънка точа.
Да целуна бяло чело
и коси, очите росни,
и със устните си, смело,
твойте устни да докосна.
Дълго, дълго плод да пия
слънце докато захожда.
После лебедова шия
сто целувки да пробождат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Лунен пламък

Искате да прочетете повече?

Propuestas