valiordanov (Валентин Йорданов)
1820 1469
18 abr 2009, 10:57

Лунна криза... 

  Poesía
528 0 8

Най-неустоимите бедра
и парещият допир на косите,
мъжа от мен превръщат във скала,
а страстите ми, като лък извити.

Звездите, като звуци от китара,
осмислят нежелана тишина.
Наднича през пердето тази стара
клюкарка – Жълтата Луна.

През процепа, очите щом и мярна,
как шарят по бездрешната земя,
на принципите свои строго вярна,
превръща нас в две сграбчени весла.

Ритмично свойте махове повтарям
с измокрена от страстите ми риза.
В любовен миг не ща да разговарям.
С мълчание лекувам Лунна криза...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??