8 ago 2007, 9:33

ЛУННА ЛЮБОВ 

  Poesía
541 0 3
Моя  скитнице, любов, затъна в пясък,
пясък, по-различен, без искра и блясък!
Няма измъкване, потъна до гърдите!
Почвай да гребеш - казват мъдреците!
Болка, идваща от сърцето ли е, не зная!?
Бориш се вечно с нея докрая!
Битка, която никога не свършва,
будеща, разтърсваща ни посреднощ!
Знам,  несъвършена си, понякога с ухание на ром
или със страх и неспокойствие си, мимолетна!

Шанс имаш в живота с мен,
не само на мизансцен!

Като Луна изгряваш зад завесата!
Почва, притихнала, твоята пиеса!
Славеи, птички най-различни,
пеят и надпяват се - Райско кътче!
Сенки, с танци импозантни,
с техни светове шармантни!

Как искам да попивам вечно тази красота...
тъй, както ме попи... моята Луна!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??