Лунна нощ в Южните морета...
От фосфора* на Южните морета
и лунната пътека бе зелена,
нощта над теменужната планета
със мека болка лягаше край мене...
И някаква почти неуловима
тъга едва докосваше Душата
(защо тъй бързо всичко си отива?..),
но с много нежност галеше тъгата...
На залеза небето беше светло,
там Вятъра размесваше боите-
флиртувайки със облаци кокетно ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse