Огледало отразява в притаена светлина

една от многото проекции на личността.

Пред тебе образът е ясен,

обагрен сякаш в пъстрота.

Под теб обаче, силует – неуловим, опасен

се къпе в сянка на човешка суета...

Дали ще има сблъсък?

Дали ще водиш битката за своята съдба?

Може би, но... ти направен си от восък,

а и... театърът започнал е сега и бързаш,

 ту в бяло, ту в черно да премениш своята душа... според случая...

И стаята е сцена, има и завеса, и актьор,

а представлението – пиеса,

ти мислиш си, за някой режисьор, треньор или сапьор,

пък тя окаже се за някъв рекетьор, пласьор или воайор...

Но... Ти нали си просто зрител?!

Платил си допълнително за първи ред.

Там е твоята обител,

наслаждавайки се най-отпред...

Когато „трябва” ту се смееш,

когато „трябва” ту ревеш

и все една и съща песен пееш,

че „просто трябва” щеш, не щеш...

И докато усетиш представлението свършва,

а аплаузите отекват като на конкурс за мис.

И ти там някъде си, пляскаш,

викаш сянката на бис...

Но тогава нещо става...

И тока спира и осветлението гасне,

а ти си сам в нощта...

Къде е сянката, къде замина?!

Да не би да се превърна в тъмнина?!

И докато въпросите бушуват, там някъде,

навярно в съвестта,

през прозореца, във промеждутък виждаш

струйка лунна светлина...

Едва показала се, ти премигваш.

Едва докоснала те, чувстваш топлина.

Едва пробляснала и вече виждаш

озарените от нея небеса...

Пленен в магията й ти прошепваш:

„Как малка си, а осветяваш край света...

И без костюми, без преструвки разтопяваш хорските сърца...

На пътешествениците си ти упора,

за  космонавтите – съдба.

В прегръдките ти се зачеват толкоз хора.

О, ти, предвестнице на любовта!

Тогава искрено ще я попиташ:

„Защо тъй тебе хората обичат

и под теб един на друг се вричат?

Защо дори когато сме сами

около тебе има толкова звезди?

Поглеждаш я, а тя мълчи...

Не иска тайната да сподели...

Тайната ще трябва да откриеш с собствените си очи...

Но знай!

Вечер щом над хоризонта се качи

и за сетен път в безброй лица се отрази,

ти вгледай се във нея и се замисли –

откъде ли черпи своите лъчи...

... и откъде ги черпиш ти...