2 jun 2009, 23:38

Лунна светлина 

  Poesía
565 1 0

Лунна светлина

Когато по улицата пълзи лунна светлина,
подгонвайки лятната горещина,
стъпки се чуват навън,
оставям живота да тече като сън.
Изграждам моя храм над всичко това,
няма нищо лошо, нали така?
Всичко хубаво, което напомня, че си тук,
ме обгръща и няма значение никой друг!
Луната заспива,
денят си отива...
Покрита от нежност и топлина,
луната приспива топлата земя.
Красиво е навън сега,
да гледаш лунната светлина.
Да гледаш всичко как заспива
и със завивка се завива.
Красиво е зад ъгъла, нали?
Огряващата луна вече спи!


© Ивон Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??