Във ранно утро в марша ни строени
в колона, в стъпки сънените тук,
изнизват се нощите уморени
в тридневен поход в листналия бук.
Тежат краката, сякаш от олово
и мисли дърпат все към твоя дом,
към онзи миг щастлив, кога отново
в прегръдка се стопиме мълчешком.
Виж! – слънцето над онзи връх се вдига,
долината пред нас заля в лъчи
и скъса се казармената дига,
която между мен и теб стърчи. ...