Всяка нощ луната щом изгрее,
в сенките на хълмове далечни,
чувам песента ѝ да се лее
и потеглям по пътеки тесни.
Всеки ден за нея аз се вслушвам,
бледа, горска, тайнствена кралица ,
вечер по пътеките се спускам
всеки път – в вечерната тъмница.
Щом луна – поляните огрее,
щом над езерото – светлина се носи,
песента щом над света се лее,
в мен възникват хиляди въпроси. ...