27 nov 2013, 16:16

Лунният сърп по прозореца чука 

  Poesía » De amor
739 0 11

Лунният сърп по прозореца чука.
Нежни кристали от небето се сипят.
Бие сърцето. Ледът се пропуква
и нещо в очите щипе ли, щипе...

На твоята усмивка тъгата незрима...
В очите - стаената, скритата сила...
Боже, колко е много снегът тази зима...
Боже, далече е моята мила...

Отново завят е Пътят за Драма...
Отново блести лед по Полето...
Жици потрепват в песен за двама...
Кълве си трошици от дланта ми врабчето.

Лунният сърп в прозореца ми увисна.
Нежни кристали затанцуваха лудо.
Как искам до тебе да се притисна
и в очите без дъно да се изгубя...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??