Лунно

Lebovski (Лебовски)
186 376

15 nov 2016, 13:48 2016-11-18T06:05:34+02:00

Poesía » Otra

461 0 8

Недей да палиш на полето клада,

щом в къщата ти печката бумти,

защото в пламъците без пощада,

наместо тебе, друг ще изгори.

Луната ще подпали всичко,

и след взривените слънца,

в полето гасне огънче самичко,

сред няколко разкъсани сърца.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

contessa (Светла Асенова)

2016-11-20T23:18:10+02:00

Мисля, че разбрах...
ljubomira (Любомира)

2016-11-20T10:12:13+02:00

Точно това се случи на един познат... не заради мене... и като си помисля, че можех да бъда на мястото на разкъсаното сърце
Lebovski (Лебовски)

2016-11-20T09:35:33+02:00

Ужас! Мъж съм брато
ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

2016-11-19T22:55:50+02:00

СТРАХОТНО / МОМЕ / ХАРЕСВА МИ ТОВА СТИХО / ДА СИ МИ ЖИВА И ЗДРАВА!
Plevel (Силвия Илиева)

2016-11-19T22:45:24+02:00

Браво,много хубаво казано "　
Недей да палиш на полето клада,
щом в къщата ти печката бумти,"
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-11-16T08:51:51+02:00

Хареса ми!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-11-16T08:20:09+02:00

Харесах!
rozza (Радка Миндова)

2016-11-15T20:40:38+02:00

Прекалено декларативно е като смисъл...нищо не се оставя за въображението на читателя, а е малко задушен от прозренията на поета...Но като стих ми звучи добре, овладяно, харесах!