severianin (Валентин Чернев)
417 677
4 mar 2012, 13:27

Лунно момиче 

  Poesía
1265 0 18

ЛУННО МОМИЧЕ

 

Една луна-магьосница наднича

отсреща иззад древната могила.

Наднича и се прави на момиче –

разресва плитка от стопена свила.

 

Една луна в прозореца наднича...

Тя чака да я забележа само

и почва бавно да се разсъблича –

показва гола шийка, обло рамо.

 

Безсрамница – със мене ще флиртува!

С очи я галя и това ми стига...

Луната вън се прави, че не чува,

луната продължава да намига.

 

Наистина безсрамница – наднича

и тръгва през пожънатото боса.

Привлича ме, привлича ме, привлича ме

– навярно иска да ме омагьоса.

 

Но аз не се страхувам от магия

или от хитрини момински дребни –

нали съм стар вълшебник аз самият,

любител в занаята, но – вълшебник.

 

Луната идва още по-надолу.

Дали се е запътила към мене?

Наметнала е облак, но е гола

под тая дреха от съновидения.

 

Да ида ли сега да я посрещна

по разпиляното в полето злато?

Не, старите вълшебници са грешници

в полето, нощем, насаме с луната...

 

Иди си, лунно палаво момиче,

завий се пак с небето тъмносиньо,

иззад могилата недей наднича

– аз вече съм на милион години...

 

Все още сила в жилите усещам,

но млада е единствено душата!

 

О, Господи, дали не бъркам нещо?

Защо така ме гледа днес луната?...

 

 

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На всички - моите искрени благодарности! Хубава вечер, сладки сънища, споделена възглавница. До утре...
  • Много е хубаво!

  • " Една луна-магьосница наднича

    отсреща иззад древната могила."


    http://www.youtube.com/watch?v=A6QqxMDLBfU&feature=related
  • Добро стихотворение. Единствено бих предложил (без да се натрапвам) да се замени умалителното "шийка" с "шия" - в закачливия тон на "шийка" би вървяло следващото съществително да е "рамце", но това ще съсипе римата така, че според мен "шия" би стояло добре в този случай. Освен, ако не греша
  • Приятели, благодаря на всички! Желая ви спокойна вечер и лунна нощ...
  • Иди си, лунно палаво момиче,

    завий се пак с небето тъмносиньо,

    иззад могилата недей наднича

    – аз вече съм на милион години...



    Много ми хареса!
  • "...нали съм стар вълшебник аз самият,
    любител в занаята, но – вълшебник."
    Такъв си, наистина, с вълшебно перо!


  • ехаа...
  • Много ми харесва
  • Великолепно стихотворение!Адмирации Валентин!
  • Че какво са милион години?
  • Защо, вълшебнико на думи, реши, че Луната се е съблякла точно за теб? Само защото си воайор?
    Може би те пробва дали не си безопасна игла...
    Извинявай за злобничката позиция, искаше ми се да има и друг ракурс на коментарите под стиха ти, да не са само положителни възклицания...
    Сега сериозно.
    Чудесен начин да кажеш на Луната колко много държиш да остане иконата в душата ти, неопорочена, докосната само с полъха на словото.
  • Невероятно силна метафора е тази Луна!
    И може би символизира онази любов, която пагубно те мами, а ти не можеш да й отговориш.

    Финалът оставя читателя пред размисли и го връща да чете отново и отново.

    Аплодисменти!
  • Красиво...
  • Великолепно!Пленяваща образност!
  • Красиво!!! Важно е душата да е млада!
    Впрочем, кога ще се състои отмененото представяне в Пловдив?
  • Невероятно красива образност!
    Адмирации за твоето лунно момиче, Северянино!!!
Propuestas
: ??:??