Горчивата реалност ме помита.
Разочарование след разочарование
просто душата ми връхлита.
Щастието някак си изгубва смисъл,
щом несигурност, болка, шок
се прокрадват, а те започват с мисъл.
Луната тънка сякаш ме пробожда,
понеже в сърцето си усещам нова,
но позната, непоносима болка.
Отстрани тъй весело изглежда,
светлини, музика, шум, тълпа...
Но тъй боли, щом пак чувствам ...