В твоето полезрение е само онази звезда,
която свети ярко в небосвода,
но по някое време изчезва.
Ти стоиш и чакаш с нетърпение нейната поява.
През цялото време за теб стои мирно и неподвижно луната,
надявайки се да я забележиш.
Но ти не го правиш, търсиш си звездата,
без да отразяваш луната,
която копнее за твоето внимание
Мислиш си, че луната ще е там вечно за теб
Повярвай, човеко, стават изненади!
Х.Т.
© Христина Тодорова Todos los derechos reservados