12 ago 2007, 20:09

ЛЯСТОВИЦА БЯЛА 

  Poesía
585 0 6

В настинал ден, с дъждовни чувства,
за тебе ще съм клонка за огнище,
която с топлина да нараниш.
Под сухата ми плът ще се взриви
сърцето ми, събрало шепа вяра,
че съм за теб
онази лястовица бяла,
която, с къшей сила във нозете,
до края на света да дириш...
че и оттатък.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И на мен ми хареса!Нека да бъде!!!Поздрав!!!
  • Как не съм те открила досега? Много хубаво пишеш, вече ще те чета. Поздрави!
  • Чудесно! Поздравявам те.
  • Благодаря на всички за хубавите думи.Вярно е,че в основата на написаното лежи Йовковата бяла лястовица...А не иска ли (тайничко)всеки един от нас да бъде нечия бяла лястовица!?Аз искам и се надявам,че съм!Поздрави!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Много добре написно. Незнам защо , но ми напомни за онази бяла лястовичка от ''По жицата'' на Йордан Йовков.
    Поздрави!
  • Няма да те пропускам от тук нататък
    Пишеш силно!
    Доставя ми удоволствие да те чета!
Propuestas
: ??:??