Лятна буря
Лятна буря се задава.
Всичко живо се е скрило
и във миг се разразява
с пагубна, неземна сила
буря мощна, страховита
и със хали разярени.
И като фурия вятърът излита.
Духа, бори се и пени.
Кърши клони и дървета
със снагите стройни.
И да разрушава е заета
бурята със страховитите си войни.
Гръм ужасен удари
и светкавица блесна.
Неподготвен бор свари,
буйните игли чудесни
сипнаха се като водопад -
той прекърши се тъй млад.
Бурята отмина. Не се върна.
Нежно слънцето изгря
и света с усмивка то прегърна,
стопли наранената земя.
И окъпа с галещи лъчи
и гората, и полето.
Всичко живо си мълчи.
Още малко. Ето.
Грозна гледка се разкрива.
Тя раззинала е паст –
Борът скършен – бурята сива
взела жертва смее се със глас
над дърветата от слънцето събудени,
някъде зад хребетите изумрудени.
© Мария Страшилова Todos los derechos reservados