Лято слънчево, зелено,
с пълни златни класове,
със простор безкраен, ясен,
и с безоблачно небе.
В летният тъй тих следобед,
сипеш жар, надлъж и шир,
с пръсти огнени погалва,
Слънчо голия баир.
Бръм на пъргава пчелица,
реже въздуха горещ,
сякаш че светът заспал е,
в тази лятна пещ.
Даже вира не бълбука,
весело като преди,
във земята надълбоко,
скрил е хладни си води.
В залеза оранжев, огнен,
шумва вятър във листата,
идва вечер на прохлада,
със въздишки край реката.
© Ивета Todos los derechos reservados