Понякога ,каква съм аз
една оклюмана такваз.
Как пък малко тук не заваля
да разхлади,
избива ме на сън дори.
Полягвам и потъвам в миг
унесена съм на бряг един.
Повява леко бриз и виждам
идва къмто мен
един мираж....men!
О, тяло и глава на гръцки бог!
И аз едва примигвам с очи
миражът да не отлети.....
До мен е той, о, боже мой
навежда се над мен
изпълва взора мой!
- Ще ставаш ли?
Часът е вече 5 ( следобед)
- Кога ще сготвиш за вечеря
долма ,нали ми обеща!
Пиперките му пълня
и с всяка следваща
сънят ми избледнява....
Брегът, морето, бриза
и онзи men до мен.
Ама ще види той ( мъжът ми)
В каймата сложих
половин пакет
лют червен пипер!
© Румяна Щерева Todos los derechos reservados