2 jul 2018, 16:45

Лятна носталгия 

  Poesía » Del paisaje
859 4 11

 

Отново ме среща морето,

горещият мирис на лято,

вълните със вечния шепот

и чайките с острия крясък.

 

И всичко за миг се повтаря,

сърцето ми влюбено пее,

пак търси на детството чара

и моята младост къде е!

 

Тук корабче спомени пали,

там морският фар ми намига,

събужда в мен чувства заспали…

И само любов не достига!

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Светулке! Желая и на Вас успехи!
  • Поздравления за красивия стих!
  • Благодаря ти, Петьо! Ех, морето...толкова го обичаме!
  • Много ясно, точно и по същество.
    ...На спомена дъха солен ме мами....
  • Благодаря, Младене! Радвам се, че стихът ми Ви е харесал! Специални поздрави!
  • Вложила сте сърце и душа в този стих, Елка. Затова е толкова неподправен и истински. Направо пари. Поздравление!
  • Много благодаря, Мария! А мен винаги ме стряскат чайките - точно крясък е тяхното! Много мило от твоя страна да коментираш така положително стиха ми! Поздрави!!!
  • Налага се и аз да уточня. Край къщи непрекъснато прелитат чайки от Арда. Наскоро ми се въртеше в главата стихотворение, където сравнявах крясъка им с лай на куче, на това ми прилича - не е благозвучен , но не е и грапав и дрезгав като като крясъка на враните, например. Ти си намерила най-точното прилагателно, което не е толкова фрапантно като лаещи чайки. Нямаше никакъв подтекст в коментара ми, просто "браво" за удачния израз и за цялото стихотворение.
  • Благодаря ви, Мария и Меги! Настроението е чудесно! Е, има и малко носталгия...Желая ви прекрасно лято!
  • Хареса ми "острият крясък на чайките". Поздравления, Ели.
  • Толкова лятно настроение, само финалът малко ме смути - много ми се иска и любовта да е достатъчно!
Propuestas
: ??:??