Обичах те толкова дълго
и нещастните сълзи преглъщах ги безмълвно.
Всеки твой поглед запечатвах надълбоко.
Всяка твоя дума аз помнех я задълго.
И месец подир месец си течеше,
а пламъкът в мен все така гореше.
Във всяко цвете аз те припознавах,
във всеки ветрен шепот аз те чувах.
За да те видя аз живеех всеки ден.
Бях готова да се бия дори като вълк обезумен...
Но всичко бе до вчера
и сили аз успях да събера ...