2 jun 2007, 22:15

Лятна зима 

  Poesía
487 0 3

Лятна зима

Аз на лятото съм щерка
и на зимата съм син.
Ту зелена като вейка,
ту пък бяла като сън.


Аз понякога съм нежна,
мила, вкусна и добра.
Друг път съм желязо нажежено.
Мрачна... тъмна съм като гора.


Синя съм, дори когато
златен залез грее в мен.
Властна, дивна като вятър,
аз владея своя ден.


И със люляк във косите,
люляк аз сама,
поглед хвърлям на звездите
и улавям ги с ръка.


Защото на лятото аз съм щерка
и на зимата съм син.
Защото съм зелена като вейка
и бяла като нежен сън.

© Люляк Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, напомни ми за П. Дубарова, още докато го четях ... И това, че се повлияваш от нея е много хубаво Защото нейната поезия наистина вдъхновява! Браво, Данче
  • "...Как рядко ми се случва да съм бяла!"
    Да,Дубарова =)
    Писах стихотворението в момент,когато препрочитах стихотворенията й.
    До някаква степен ми е повлияло.
  • " Понякога съм бяла и добра..."
Propuestas
: ??:??