30 jun 2006, 14:38

Лятно 

  Poesía
647 0 4



Когато задъхано и жарко

лятото изправя се пред мен,

развихрям се и малко – по малко

стиховете завземат ме в плен.

 

Този пъстър, лазурен сезон

днес отключва душата ми бяла.

Тя, самата, огромен балон

дълго здрава бе и бе цяла.

 

Но балонът се спука, и ето,

сто парчета погълна калта.

Бях политнала рано в небето,

а слънцето весело ми се засмя.

 

Ех, сега всяка част ме боли

и се свива, и тихичко стене.

Ала, зная, летните Ваши души

носят мъничко късче от мене.

 

 

24.06.2000 год.

/събота/

 

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??