22 jun 2022, 10:18

Лятно слънцестоене 

  Poesía » De amor
744 5 11

ЛЯТНО СЛЪНЦЕСТОЕНЕ

 

Талазите от липов цвят превземат

смълчаните подир дъжда балкони.

Влетя светулка скитница при мене

и спря се – трепетличе пред икона.

 

Нощта ми обеща да бъде кратка,

помоли за сухар и чаша вино.

И – сгушена в съня си – не очаквах,

че може с Еньовден да се размина.

 

Познавам всяка билка или корен

и знам росата как да гребна с шепа.

Но ние с теб отдавна не говорим

и самотата в мислите ми шета.

 

Сърцето си с резета ли залости,

щом през вратата никой не наднича?

Пусни ме само миг при теб на гости –

да те науча пак да ме обичаш.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Миночка.
  • Това са вълшебни нощи, Дени, щом ароматът на липи прескочи четвъртия етаж, а като изляза навън - талази от парфюм, усещането е невероятно Прегръщам те.
  • Валенце...
  • Вчера си набрах букетче липов цвят, ей така, заради аромата. И да, мисля, че жената е тази, която може да научи някого на любов!
  • Много е хубаво, Вале, както всяко друго!
  • Благодаря, Тони.
  • Преди няколко дни, вървейки по центъра, ми ухаеше на липа и се сетих за твоите стихове и ми стана поетично настроението Също като сега
  • Миленка, нали знаеш, София вече спокойно може да се нарече град на липите, всъщност липата е като бурен, расте навсякъде, а сега уханието прелива и на 4-ия етаж
  • Красота блика от твоя стих, Валя! Обичам да те чета!
  • Тази светулка - "трепетличе пред икона" - направи много светла емоцията ми!
    Красивият ти рисунък винаги ме е впечатлавял, Валюшка!
  • Красива поезия, ухае на липи и любов.
Propuestas
: ??:??