Вън отново е лято
и мирише на грях.
Виж, по пясъка бяга
пак младежкият смях.
Вън отново е лято
и под тези липи
най-уханното злато
в миг ще ни завали.
Вън отново е лято
и през спомен и страх,
аз се връщам към тебе
и към нашат страст.
© Таня Панайотова Todos los derechos reservados