30 may 2009, 7:52  

Изпепеляване 

  Poesía » De amor
1019 0 17

И трябваше да има разстояния,

които любовта да прелети;

и трябваше да ми направят рани

годините – с несбъднати мечти,

 

за да прогледна и да се науча,

да видя  сънищата ти докрай...

Към теб вървях като планински ручей,

сега съм суха вейка и горя.

 

Запали ме една искрица малка,

дошла от най-далечния пожар.

Не виждаш ли от края на Земята

как пепел става моята душа?

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??