Нахлупил лятна шапка вятърът подскача

по плажа, ширнал се догдето поглед стига,

по пътя си чадърите закача

и хвърчила трептящо-пъстри вдига.

Бягат  към брега къдрокоси вълни

достигат го и морно се отпускат.

Синьо-зелено морето блести,

а като стрели към него чайките се спускат.

Замечтано слънцето по гръб се изтяга

върху хавлия мека с цвят на небе,

руси расти към земята протяга

и се зарича да не спира да пече.

Малък бар с рошав покрив от листа

кротко си седи и слуша реге.

На канап нанизани рапани го красят,

бели столчета примамват всеки да поседне.

Русоляв и синеок- барманът за миг не спира

питие поднася, докато да разбереш

с бронзов тен, с усмивка закачлива

лятото чаровно, иззад бара, черпи с фреш.