4 feb 2010, 11:55

Лятото, в което бях ангел 

  Poesía » De amor
786 0 6

 

 

Знаем, че лятото е палаво момче,

какво е лятото обаче,

без босоноги стъпки на момиче?!

Морето, казват,  ще ги събере.

Морето,

ех, морето…

наесен ще въздишат те.

 

А днес?

Днес нека просто

зад дюните да се отдалеча.

И отдалече

да ги засипя със стрели,

а към небето да стрелям с прашка.

И да уцеля облаците във сърцето.

Да завали.

Да завалят докосвания, тръпки и мечти.

И нежност.

Много, много нежност.

 

През лятото,

в което палаво момче,

след дъжд върви по пясъчните стъпки на момиче,

ангел разгонва босоноги облаци в небето.

И рисува.

Рисува им дъга.

 

Ех,

момче,

момче,

момче…

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??