" Колко му е да кажа:
Нямам Родина! Бягам!
Само че тук съм раждана
да съм жертвено агне." Цвета Иванова
Ти оставаш не като курбан –
никой няма с твой живот да плаща.
В сянката на стария Балкан
днес Родината ни тайно плаче –
и за тебе, и за всеки друг,
който врътна ключа и замина –
да потърси по-достоен труд
някъде в далечната чужбина.
Не, че е предател, ренегат –
просто има право да избира;
просто времената се менят
и България това разбира.
Тя отвори граници, врати,
с благослов изпраща и посреща.
Ще се върнат и ще им прости,
даже стъпките им да са грешни.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
А и как да не повярва човек след такъв ефирен стих...