10 sept 2011, 12:49

Лъч 

  Poesía
494 0 2

Светлината ме събуди,

зеленината душата ми обзе,

от космоса ме приземи наяве и насън.

Светлина очите съживи

и прогледнаха ръцете ми.

Счупих и смачках камъка на злото.

Просто го строших.

Гората на живота преоткрих.

Успях и се спасих.

© Пепа Радева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря силните използват силата на мисълта,дано го усетят всички търсещи ценностните неща в живота ни пределен и преходен прероден от любов към човека и усетен с ритъма на човечността.
  • " Счупих...камъка на злото." Браво!
Propuestas
: ??:??