Небето се пропука
и от неговата гръд
излезе лъч надежда,
за отминали отдавна времена,
когато Севт тук се е разхождал
и върху рамото му кацнал - сив сокол за плячка се оглежда.
Небето се пропука
и лъчът - надежда
прониза Арсеналка право в сърцето,
когато Слънцето седи във зимата
през ден един само от годината,
притихващо залязва зад Триглавата рътлина. ...