И тръгвам аз на път отново
във търсене на лъча светлина.
Да сгрее той сърцето ми от олово
Да грейне ярко моята душа

Искри от страст в мене да бушуват
и нежно да омекват моите крака
Пеперудите в стомаха ми да се събудят
Да литна пак със техните крила

далеч от тъжната заблуда.
Отново сбърках огъня с жарта
и чудя се дали съм луда,
че дишам още пепелта..

Но тръгвам аз на път отново,
далеч от тази сивота!
Не искам повече отрова!
Ще търся лъча светлина!