Л Ъ Ж А
Като дъжд в душата ти попиват
думите, запратени от мен.
Сърцето ти те трябва да разбият,
а всъщност аз съм наранен.
И мразя те и ненавиждам... и тъжа.
И губя се във спомени - мечти.
Ранява и убива ме една лъжа,
а болката отвътре ме гори.
Упорит съм да убия и последното
останало от нашата любов.
За да не може никой, даже времето
да я превърне в нечий порив нов.
Защото прежната любов - сега омраза е.
Тя смазва ме, побърква ме, горчи.
И не защото просто - мразя те.
.................................
Усещаш ли?... За тебе още ме боли!
.ХІ.2007 год.
гр. Айтос
© Марин Петков Todos los derechos reservados