6 oct 2008, 11:47

Лъжа 

  Poesía » De amor
1459 0 7

        

  Л Ъ Ж А

 

Като дъжд в душата ти попиват
думите, запратени от мен.
Сърцето ти те трябва да разбият,
а всъщност аз съм наранен.

 

И мразя те и ненавиждам... и тъжа.
И губя се във спомени - мечти.
Ранява и убива ме една лъжа,
а болката отвътре ме гори.

 

Упорит съм да убия и последното
останало от нашата любов.
За да не може никой, даже времето
да я превърне в нечий порив нов.

 

Защото прежната любов - сега омраза е.
Тя смазва ме, побърква ме, горчи.
И не защото просто - мразя те.
.................................
Усещаш ли?... За тебе още ме боли!


.ХІ.2007 год.
гр. Айтос

© Марин Петков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво, Приятел! Този стих е много силен и страхотен! Вулканичен си!
  • Някои твърдят,че Любовта и Омразата вървят ръка за ръка...Аз не съм съгласна обаче и мисля,че ти също не би бил Нали ?
  • "Упорит съм да убия и последното
    останало от нашата любов.
    За да не може никой, даже времето
    да я превърне в нечий порив нов."
    Чиста проба любов си е това! Разкошно си го написал!
  • Това е един чудесен стих, който остава задълго в сърцето. Лъжата е начин да намразиш дори себе си...чудесно е! Поздрави!
  • Страхотно!Поздрав!
  • Финалът ти е обобщение, на това, което чувстваш...Не вярвам да мразиш...Ако не успееш да възродиш тази любов, пожелавам ти нова...по-силна и истинска!
  • От любов не може да се мрази, а само боли!
Propuestas
: ??:??