14 ene 2008, 15:34

Лъжа 

  Poesía » De amor
1003 0 4
В този свят на лъжи
защо караш сърцето ми да тъжи?
Спомени запълват моята душа
като се сетя за теб - иска ми се да умра.
Те са всичко, което остана да виждам в небето
и са единствените, запълващи ми сърцето.
Сякаш ангел паднал от небесата,
за да отхвърли самотата.
Да ми даде той криле и нови сили,
да се усмихне и прошепне думи мили
Да вдъхне надежда за добро
и нека да задраска всяко зло.
И пеперуди да запърхат в миг,
самотата да загърбя със силен вик.
Никога не ще се върнеш ти,
но тъмнина в съня ми веч не ще цари.
Ще те забравя!
Но... каквото и да стане,
обичта ми не ще престане.
Ще се будя нощем в дълбокия мрак,
но пак при мен да дойдеш, няма как.
Глупак, нима повярва на това -
всичко по-горе е една лъжа.
Нагъл беше, а от това боли,
не се обръщай вече - по пътя си върви.

© Ася Х Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Надушвам мъка и малко гняв. Добро изпълнение.
  • за щастие този човек вече е вън от живота ми отдавна.стихотворението е старо,но изкрено.радвам се,че се харесва
  • Лъжите са неизменна част от нашия живот, за жалост...
    Ако те обича, ще се осъзнае, ако не...продължи напред и нека вече нищо не разваля твоето щастие!!!

    Поздравления за искрения стих - тъжен!!!
  • Поздрав!!!
Propuestas
: ??:??