На човека, който ме накара да повярвам, че лъжата е истина!

В живота ми се появи внезапно,
когато бях съвсем сама.
Усмихна се, ръката си протегна,
докосна ме...
и ме превърна във сълза.
Тогава беше мрак, но мойто слънце беше ти.
Дари ми хиляди надежди,
а после всички изгори.
А аз повярвах,
повярвах, че си мой,
че всичко лошо с теб приключи.
Но всъщност бе една лъжа,
чиято болка в мен заключи.