Като стрели в мишена от артерии
надеждите ми ежат се като побойници.
Понякога са бели птици в прерия,
понякога са жълтокористни усойници.
И ако поискам днес да ги унифицирам,
да им покажа правилните влак и гара,
ме лъжат като следващата чаша с бира
и като поредната (последната!) цигара.
Затварям ги в буркани за мезета
и последователно пастьоризирам.
А после пак аз на мезе съм взета,
под хлабави капаци ме иронизират. ...