Лъжица сол

30 jul 2011, 18:46

Poesía » Filosófica

579 0 1

Кръвта си аз изпих и се обесих
с въжетата на нашата любов.
Запях в смъртта си, сякаш не изречена,

аз твоето име - мой живот.

Без дъх останах в своето дихание,

прегризах част от своята плът.
И в твоята обич търся упование,

а в моите чувства - твоя път.

Една лъжица сол или пък вяра,

замесена с много топлина.
Една целувка твоя в огън се разпалва

в мойта искрена душа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.