Лъжлива любов
посветено на момчето ,което ме нарани най-много
Лъжа след лъжа,
извинения след извинения,
поредната молба за прошка...
Ето аз пак се колебая,
мисля и премислям,но
отново ти прощавам
и защо-сама не зная...
Ти излизаш,аз оставам със себе си
и тази толкова дълбока тъмнина...
Да,простила съм,но сълзите
мокрят моето лице и трият
те грима,който крие моята тъга...
И ето ти се връщаш,
ухаещ пак на нея...
Писна ми да ти прощавам,
да чувам единствено лъжи,
да се самосъжалявам,
да плача свита в ъгъла сама,
писна ми-това бе края...
И потича пак сълза,но
последна ще е тя,казвам ти
аз сбогом,тръгвам си завинаги...
© Анна Великова Todos los derechos reservados