Люби ми се, мила мале, либе отдалеко,
все го чакам да се яви на наш'та пътека.
Да напои врана коня долу на потока,
да ме види, мила мале, със очи дълбоки.
Да ме грабне, мила мале, да стъпи на стреме,
да препусне конче, мале, през гори, полени.
Да ме гушне, мила мале, умa ми да вземе,
мъжко сърце да усетя, че тупти до мене.
И да хвърли, мила мале, ризата си бела.
Тя да бъде, мила мале, нашата постеля.