Ти подаде ми ръка,

когато любовта ме рани.

Често спомням си за това -

как си вярвахме аз и ти.

Тайните си ти разкрих -

твоите от другите скрих.

До гроб обещах да ги пазя

и приятелството ни вечно да запазя.

Минавах пред теб и откъсвах бодли,

след мен на чисто да минеш ти.

За теб откъсвах и цвете -

единствена беше в сърцето.

Беше една,

беше ми като сестра.

Но представа си нямах дори,

че говореше само лъжи.

Колко ли пъти си се присмивала

на моите добри дела.

Вечер спокойно си заспивала,

а аз поемах всяка вина.

Какво си искала от мене

не можах да разбера.

И играеше си през цялото време

на приятелка добра.

Слънцето и луната

бях готова да ти дам.

Все още ти чета писмата,

а ти моите дали пазиш - не знам.

Истинска ли е била

твоята усмивка всеки ден?

Бях ли за теб най-добра,

както ти за мен.

Любимата ти играчка бях, може би,

която стискаше силно в ръце.

Не знаеше ли, че ме боли,

защото не съм плюшено мече.