посветено на ЕЛИЦА АНГЕЛОВА
Ти не знаеш колко дълго те търсих,
ти не знаеш какво си за мен,
с теб живях, мислих, тебе сънувах
и в мечтите си тебе изпивах.
Рисувах те нежна и страстна,
красива, с топли, искрящи очи,
извайвах те не просто като богиня,
а жена с голямо сърце, душа и лъчи.
Аз знаех, че те има и ще те срещна
и ще се сбъдне моята мечта,
една изгаряща любов
от сънищата да възкръсне.
Аз те срещнах след толкоз копнеж,
тъй жадувана обич голяма,
не искам друго от света,
с една любов с тебе да изгарям.
Ти огън си и вода,
тъй истинска, незабравима
и цялата си обич,
с очи - лъчи и пламнала душа.
Аз искам те, любима моя,
без теб не мога, жадувана моя съдба.
© Сашо Маринов Todos los derechos reservados