Любима на дъжда

Студено ми е, а дъждът не се ли изморява,

вече цяла нощ не спира да вали,

но аз не искам Слънце да изгрява,

искам той при мене да стои...

Щастлива съм, а небето е тъй черно,

светкавица сърцето ми проби

и е нощ, а трябва да е денем,

хората не го искат, но нека вали...

По прозорците с ярост капките бият,

сякаш искат вътре да ги пусна,

дъждът с нежност ме облива

и с целувка навлажнява моите устни...

Дъждът с гръм на мене ми говори

и със светкавица осветява моя лик,

казва ми, че е готов за мене да се бори,

както не може никой мъж велик...

Обичам дъжда понякога със страх и гняв,

понякога със спокойствие и надежда,

понякога идва в неуречен час,

само за малко той да ме погледа...

Тежко призвание имам аз,

да бъда на дъжда любима,

да бъда с него, когато няма никой, освен нас,

и да го чакам да се върне цяла зима...

05.08.2010