Любоff
Подтичвах след теб умислен и тъжен
и свалях звезди и планети,
а ти снизходетелно вдигаше вежда,
флиртуваше с други поети.
Какво ли не правих, какво ли не струвах,
уви, беше всичко залудо,
додето "Харесваш ми!" някой написа,
и стана истинско чудо.
Май не бях вече нищожен и бледен,
досаден, романтичен и лесен,
изведнъж се превърнах в обект интригуващ, ...