Зазидана съм в себе си. Константно,
като ампутирана всевечност.
Дотолкова ми стиска - да съм сянка
на възпитаната в мен човечност.
Така си превъзмогвам самотата,
в писмото пише, че съм я зачеркнала -
знае как да лъже в мен изпатилата.
Знае всичко Гана. Неомекналата.
Казвам го, защото знам, че гледаш
в мене с неприсъщо любопитство
за онези, дето уж „не смеят”,
а превръщат се в любоубийци. ...