И ето, късна вечер е,

в захлас звездите гледам,

чакайки те като сутрешното

 слънце да изгрееш,

 с багрите си алени

хоризонта да оцветиш.

Чаках те, не дойде.

Търсих те, не намерих те.

Реалност ли бе, или

само копнеж вълшебен?

Песента на славея дочух,

магията разбрах.

Очите си затворих,

в сърцето си намерих те.

Облик не видях,

 чувството познах.

Името си нашепна,

Любов си ти!

Мечтател ли съм аз?

Или пък романтик неповторим?