ЛЮБОВ
Любов си ти, защо те срещнах късно,
когато съм излишна в твоя ден?
Защо допуснах те в света си безгранично,
когато знаех аз, че няма да си с мен?
След тебе в омагьосан кръг въртя се,
до мен е друг, но тебе искам още.
Минават дни, изминаха дори години,
но всичко тук ми шепне твойто име.
На любов научи ме, и от любов боли ме,
не знаеш колко често идваш във съня ми.
Не знаеш още как безумно те желая,
макар да зная, че сега си с нея.
12. ХI. 2005 г.
© Александра Георгиева Todos los derechos reservados