От всичко на света най-мразя Любовта!
Само тя у мен събужда нежността...
След любовта голяма,остава по една рана...
Няма лекар, няма цяр... Тя е прокълнат дар!
С нея страх ме е да ме дариш
и умът ми забранява да те пусна в сърцето...
Но ти натам си се запътил, а не мога да те отпратя...
Опитвам, но не става, обичта си остава,
въпреки че страха я затъпява...
А как харесва ми, когато ме докосваш,
как харесва ми, когато ми говориш,
харесва ми, дори само когато ме гледаш... ...