Сърцето ми
разбито от любови е...
И въпреки това - щастлив съм...
Хлътвах винаги до дъно -
без никакви условия...
Хвърлях се -
дори и всичко да е само
Сън...
А колко истински любови съм пропуснал аз...?!?!?!
Нестихващи сълзи горчиви
ме застигаха...
Нощем
идваха по тъмно
като Видения -
красиви...
и около мен
като огньове се извиваха...
Така пожара в мен
и не посмях да потуша -
та да не би да угася
копнежа между въглените съскащи...
Подобно гръмотевица
се носи грохотът на Любовта
в душата ми...!!!
И чувствам
как ще вляза през прозорeца
да грабна
тази,
дето ме е
чакала...
Ще бъда топъл дъжд от бъдещето...
© Кирил Бачев Todos los derechos reservados