Любов

8 jul 2011, 15:06

Poesía » Otra

695 0 3

Колко малко трябва, за да си щастлив -

частица нежност, шепичка любов...

И колко много губиш да си пресметлив,

и как увличаш се по пъкления зов.

И удари нанасяш, и обиждаш,

и тъпчеш яростно с крака.

Любов все търсиш и не я намираш,

и зъби стиснал, се потапяш в самота.

А трябва да се спреш и да усетиш

великата магия любовта -

във слънцето, във въздуха ухаещ,

във песен птича, в полет на крила.

В очите детски ти ще я откриеш,

в случайно бликнала сълза...

В дъгата пъстра щом я нарисуваш,

веднага зазвучава песента.

Милувката на слънцето усетил

по кожата си, като благослов,

забравяш бързо мъки и неволи,

животът заблестява с изгрев нов.

Веднъж разбрал, че обич ти си,

не би се върнал нивга към греха

и твоята душа ще се пречисти,

любов дарявайки на всички по света.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.