И всичко в мен е отговорът чист,
а ти оплете в думи "много сложно"...
Защо да търся бял, неползван лист?
Възможността за "да" е пак тревожна...
Да, чакам те, обичам те и знам,
че ти отричаш нещо неотменно!
В душата си отварям светъл храм
и моля се за чувството нетленно...
Разбираш ли какво ми причини?
И осъзнаваш ли, поне за малко?
Дали са живи нашите мечти,
или било е просто скука, свалка? ...